Първият Конгрес на ЮЕМФ бе в гр. Варна, България, през 2010г.

Той постави на фокус разнообразни специализирани теми, както и въпроса за безопасността на пациентите, здравни проблеми и здравни политики в условията на икономическа криза. Участие в събитието взеха делагати от 14 държави, а презентации изнесоха изтъкнати лекари и представители на медицинската наука, сред които проф. д-р Енис Озяр от Турция и проф. д-р Питър Шварц от Германия. Бе приета следната

РЕЗОЛЮЦИЯ на Първи Международен Медицински Конгрес на Югоизточно-европейския Медицински Форум, гр. Варна, 22 – 25 септември 2010г.

На фона на дискутираните социални въпроси и глобални проблеми на здравеопазването в условията на икономическа криза, ние, участниците в Първия Международен Медицински Конгрес на Югоизточно-европейския Медицински Форум и по-конкретно лекари от Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Словения, Турция и Украйна, в присъствието на членове на Световната Здравна Организация (СЗО) и Съвместната Международна Комисия, подкрепяме Резолюцията, приета на Конференцията на Световната Медицинска Асоциация, която се проведе в гр. Рига в периода 10-11 септември 2010г., и обръщаме внимание, че икономическата криза означава трудни времена.

Глобалната икономическа криза оказа съществено негативно въздействие върху общественото здраве и системите на здравеопазване в Югоизточна Европа. Особено зловредно бе въздействието й върху здравето на онези групи от населението с нисък доход, а също и на жените и децата. Растящата безработица и бедност, както и обременените от кризата плащания за здравни услуги често възпрепятстват търсенето на навременна здравна грижа. Въпреки че страните имат различен успех в овладяването на ефекта от кризата върху системите на здравеопазване, напредъкът е по-добър в онези от тях, в които правителствата съумяха да запазят здравния бюджет и съзряха в кризата възможност да приемат твърди решения за осъществяването на реформи, да допринесат за управлението на здравните системи в дългосрочен план и да отдадат приоритет на инвестициите в човешкия капитал, подобряването на производителността и по-доброто използване.

Икономическата криза е време за задълбочен размисъл. Правителствата заедно със здравните професионалисти трябва да преосмислят корелацията икономика – здравна политика.

Времената на икономическа криза са време на възможности. Сега е точният момент да променим здравните системи, изоставяйки онова, което не ни е потребно.

Времената на икономическа криза са време за прозрения и смели решения, за поемане на отговорност, като ролята на ресорните министерства за поставянето на здравните проблеми нависоко в обществения и политическия дневен ред е особено важна.

Интердисциплинарното сътрудничество е не само предизивикателство за здравеопазването в бъдещето, но също и фундаментален принцип, който ако не се съблюдава, ще доведе до провал на държавата и администрацията, защото точно така ще го възприемат идните поколения.

Интердисциплинарното сътрудничество за целите на човешкото здраве трябва да премине от думи към дела, от очаквания за запълване на празнотите за целите на по-доброто здравеопазване към действителното изграждане на мостове.

Основният принцип, върху който се изгражда социално отговорната държава, е отговорността за здравето и здравеопазната система. А медицинските организации следва да гарантират интересите на всички лекари, трябва да бъдат отговорни самоуправляващи се органи и гарант за качество, трябва да представляват и да лобират в полза на професията.

Проблемът е глобален, но всяка отделна страна трябва да се опита да намери решения, съобразени със специфичната ситуация на местно ниво.